Снощи гледах мача Кличко – Пулев и останах разочарован. Не от самия мач. То май беше ясно, че Г-н Пулев не беше още готов за тази среща и макар, че даде всичко от себе си, напълно закономерно загуби. Не от мача останах разочарован, а от събитията преди мачът.

Как може толкова много фенове, българи, предполага се, че са образовани, предполага се интелигентни, хора, които представят нацията ни пред целия Спортен свят да освиркват Световния шампион. Не само освиркват Световния шампион, но го освиркват по време на националния му химн.

О Боже!!! Запуших си ушите да не чувам тази ужасна излагация пред Света.

От опит знам, че когато ние българите се надуваме предварително, винаги губим. Така стана 1994 в САЩ преди мача с италианците, и седмица по-късно с баскетболния ни национален отбор пак срещу Италия. И колко ли още пъти!!!

Не съм следил изказванията на Г-н Кубрат Пулев преди мача, но ми се стори, че се качва на ринга, като по-големия спортист.

А някой следи ли колко въздържан беше Кличко?